Когато изгубиш посоката в живота си, най лесно е да се откажеш. Уви, не е това идеята на съществуването ни. Същината на живота е да търсим нови посоки, точно тогава, когато загубим нашите.  Човек е създаден да се бори. Някои имат всичко на готово, но това е в очите на хората. За да имат това "всичко на готово" някой, някъде, някога се е борил много. Не се е отказвал, борил се е и сега поколения след него, някой друг има всичко, за което човек мечтае. За него е "на готово", но то не е.  Трябва да се мисли по-мащабно от средностатистическия човек (да не говорим за средностатистическия българин).  Прекалено много внимание човек обръща на съседите си, на колата на приятел, на парите на непознатите, на заплатата на колегата.. и прекалено малко на истиснки важните неща.  Човек трябва на първо място да се развива като личност.. Развитието започва още в ранна детска възраст с възпитанието. След това училище. Това "пусто" училище .. мястото, където според голям процент българи, децата си губят времето и учат безсмислени и безполезни дисциплини. Да, така е. На възрастния човек няма да му трябва да рисува добре и да пее за да влиза като дете в часовете по Изобразително изкуство и музика, най-вероятно ще му е безразлично че водата е H20, а златото в менделеевата таблица се отбелязва Au, за да влиза по физика и химия. Но, точно на това ПУСТО място, детето научава едни от най-важните уроци в живота си. Научава се на дисциплина , на уважение към учителите и към по-възрастни от него, научава се на комуникация, както с учители така и със съученици. Научава се на точност ако щеш, защото това качество много възрастни хора, работещи и бизнесмени са пропуснали по пътя си ...     В България, нещата са малко по-различни от тези извън границите ни. Тук не се развиваме , тук тъпчем на място..... тъпче и младо и старо ...  Младите бягат от часовете в училище, старите се крият от шефовете си на работа. Младите си пишат фалшиви медицински бележки от измислени лекари за пред учителите, старите си вземат болничен, просто за да продължат отпуската си. И накрая, но според мен на първо място по важност, най-голяма прилика между младо и старо .. и малки и големи НЕ ЧЕТАТ!     В очите на децата, книгата е просто обект на подигравки. Как ще четеш книга, та нямаш ли таблет или айфон, на който да играеш?! В очите на възрастните, тя дори не е обект... Книгата в техните очи е спомен, тегава част от детските години, когато вместо да ходи на море, е бил каран от родителите си да чете.... Защо сега да си губи времето в четене вечер, когато може да изпие една ракия .... с риск да се повторя, ще го кажа пак - таз пуста ракия .....    Как тогава да се разчупи статуквото? Как да се завърти колелото към по-добро? Какви изводи да направим? Сегашните възрастни не четат. - кой да даде пример на децата им, че да хванат книга ?  Децата им сега не четат. - какъв пример ще дадат те на децата си след време ?     Ще завърша всичко много просто и кратко: "Нас ни учеха от малки, че книгата е най-голямото богатство.Да обичаме книгите, да сме духовно богати.Да прочетем, да съхраним и да предадем ...."  Четете, образовайте се, развивайте се, за да намирате по-лесно посока в живота си. Правилна или грешна, няма значение. Не потъвайте и не се предавайте, борете се и ако се изгубите, намерете сили да поемете по нов път !